Невероятните приключения на Унки Марлюнки / Книга за татковци от Иван Раденков

Tретият роман за деца и татковци отново разказва за детектива Унки Марлюнки и неговото семейство. Този път историята ще ни отведе в планината, където ще спим на палатки, ще играем на стражари и апаши и всичко ще е „цветя и рози“, докато...не се появи мечката Кирази. Но освен нея ще се запознаете и с великани, а и с най-странния изобретател на света. Ще научим много интересни неща за гората и нейните обитатели, затова препоръчваме да четете книжката сгушени в татко в хижа в планината, на палатка или във хамак.

В третата книжка има и един малък комикс.

Български нов роман за четене от малки и големи, с картинки, сайт и музика.

Приключенията на едно дете и баща му в един красив, романтичен и не чак толкова измислен свят, ни припомнят изконните ценности, заради които си струва да живеем.

Едно училище изчезва, едно дете идва от бъдещето, една любов се ражда, отдавна забравени легенди оживяват, джуджета, тайни пещери, скални манастири, пътуване с балони, пълни с хелии с кош от плазмен телевизор, разрушаване на лунапарк и удавяне на Бизнес център в захарен памук, много песнички и добро настроение струят от този шарен роман за деца и техните татковци.

От глава 7
***
“Господин Марлюнки У.
Частен дИтектив-
Сложни и заплетени случаи – гарантирано разгадаване веднага!
При по - напечено - Дедукция и Логика!!!”

Трите удивителни му се сториха достатъчно красноречиви – сякаш казваха: „Не безпокойте за маловажности!!!“ С виличка в ръка Стражарят се затътри надолу по улицата покрай Кмета.
А ние ще се върнем при Унки. Какво се беше случило? Защо героят ни изпрати гостите си толкова набързо?
Унки беше просто гениален… невероятен… скрит талант с неограничено мислене и блестящи идеи… Унки… Унки беше много доволен от себе си, тъй като се беше сетил как да намери учениците, при това веднага. Всичко щеше да се нареди с един кратък разговор.

Какво ли беше намислил?

От глава 12
***
В последните няколко часа Унки беше в постоянно движение: между важните си разкрития беше спънат от чаровна учителка по танци, което пък освен болката в коляното и скъсания панталон му донесе и някакво непознато, странно боцкане около сърцето. В мозъка му се разливаха топлина и уют, които зареждаха тялото му с нескончаем поток от енергия. Унки не осъзнаваше, че най-просто казано това бяха ефектите на класическата помитаща любов от пръв поглед. Макар и да нямаше основателна причина да включи Ненаби в преследването, той не би тръгнал без нея. Освен това незнайно как усещаше, че и тя иска да участва в това приключение.

От глава 13
***
– Ало, здравейте, с най-високо скачащото тигърче ли разговарям? - попитал той от космоса.
– Да, на телефона, господин директоре на космическата станция! – отвърнало тигърчето.
– Имаме проблем с интергалактическите скокове. Не успяваме да скочим от една планета на друга, независимо че тук земно притегляне няма и скок на един метър от място на Земята се равнява на сто милиона километра тук в космоса. Скоковете на нашите специалисти се нуждаят от още няколко хиляди километра, за да се приземят на друга планета. Трябвате ни тук – за да докажете, че може да се скочи толкова далеч.

От глава 15
***
Тъмнина и тишина, вкус на пръст и тъпа болка от падането. Това бяха първите впечатления на Унки малко след като се свести. След това се сети за своите спътници и се озърна наоколо къде ли са, разтревожен дали са добре. Особено Ненаби, а и Джони, както и Стражарят. Първо се опита да раздвижи ръцете си; с едната успя, но върху другата сякаш беше легнал цял слон – изобщо не можеше да я помръдне. Унки се задърпа, помагайки си с краката и със свободната си ръка, докато накрая не избута нечие туловище встрани.
– Ох! – прозвуча гласът на Стражаря. Ето кой беше слонът.
– Къуе са длугите? – попита Унки; устата му беше пълна с пръст и коренища.
– Какво? Кой? Що за странен език? – запелтечи уплашено Стражарят.
Унки изплю към половин килограм пръст и повтори:
– Къде са другите, питам! Добре ли си?

От глава 34
***
А, МАГАРЕ!
Джуджето, което досега си умираше от удоволствие, изведнъж се ококори:
- Какво магаре, какво е това стихотворение, възможно ли е, а, възможно ли е така да завършва – питаше Унки и Ненаби, които си умираха от смях, но го оставиха без отговор, ей тъй, в неведение. Така му се пада, като се подиграва.

Втората книга за татковци е роман за деца и непораснали родители, който този път ни запраща в необятния космос. Дори и да не споменаваме изобретяването на чисто нов способ за междупланетни пътувания, детективът Унки и синът му Джони заслужават нашите адмирации заради първия контакт на земляни с хора от планетите Музикално топче 5, Маестрото и Кинотека.

Небивалица или реалност са новите езици с пеене и без думи?

Как телезрителите могат да станат звезди на екрана и как се оцветява цял квартал за два дни?

***
След като се насмяха до насита или поне малко се поуспокоиха – защото да се смееш винаги може още, – те се изправиха и с ужас забелязаха, че бяха обрали доста прясна боя с дрехите си. Прилежно оцветената полянка беше заприличала на картина на Пикасо. Униформеният се обърна строго към Джони:
– Млади ми господине, Вие май се подигравате с властта! Или само ми се струва тъй?
– Само Ви се струва… – запелтечи Джони